Квалификация

Първа квалификационна степен

Защита на дипломна работа на ТЕМА РАЗВИТИЕ НА ЕКОЛОГИЧЕСКОТО САМОСЪЗНАНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ КЛАС В КОНТЕКСТА НА ИГРОВОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

Още по-силно и тревожно звучат и думите на руския педагог В. А. Сухомлински: "...Колкото по-хубав става животът, колкото повече ценности от битов характер и духовна култура се предоставят на младото поколение... толкова по-трудно то се възпитава, толкова повече нараства отговорността на всички..."

"Детството е всекидневно откриване на света. Необходимо е това откриване да бъде преди всичко опознаване на човека и природата, за да може в детския ум и сърце да навлиза красотата на истинския човек, величието и с нищо несравнимата красота на природата."

Екологичното съзнание се обуславя от гносеологически и социално- исторически фактори. То възниква заради неотложните социални, икономически и екологични проблеми на XX век. За съжаление това се оказва прекалено късно и еколозите предупреждават, че и най-малкият неразумен ход на човечеството може да доведе до фатални последици.

Същността на това екологично съзнание се състои в отношение на човека към природата, основано на традицията на хармония и сътрудничество с нея. Екологичното съзнание е резултат от комплексното екологично образование и възпитание и се основава на екологичната култура и екологично съобразената дейност на човека спрямо природата.

„Това е въпрос на дисциплина.... Когато се стъкмиш сутрин, трябва да направиш същото и  с планетата...” Ето как Антоан Сент Екзюпери определя човешкото отношение към общия ни дом Земята. Екологичната революция няма граници и фронтове, но има едно много силно оръжие- човешката отговорност пред природата. „Хората са забравили тази истина, но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил”. Така Екзюпери характеризира отговорността. Отговорността към съдбата на природата се възпитава, а детската възраст е най- подходящото начало за залагане на личностната му характеристика, както и за неговата отговорност към природната среда, в която той ще живее, твори и създава поколение.

Реализация на идеите на хуманистичната педагогика и психология служи като основа за развитието на стойностно отношението към природата и заобикалящия ни свят, за формиране на нов тип екологично съзнание. Очевидно е, че взаимодействието между човешката цивилизация и на земната биосфера е достигнал до задънена улица. Проблеми на хуманизиране на образованието и търсенето на ефективен механизъм за регулиране на екологично жизнената дейност са свързани с формирането на екологично съзнание, което се основава на стойностни нагласи ориентирани към опазване, възстановяване и рационално използване на природните свят.

 В днешното общество, има една установено противоречие между необходимостта да се формира екологично съзнание в по-младото поколение и липсата на достатъчно ефективен подход към организацията на този вид образование и възпитание. Днешното дете расте в твърде динамична обкръжаваща го действителност, към която проявява подчертан интерес. Ограниченият му социален и познавателен опит затруднява процеса на адаптирането и приобщаването му към все по-сложните и противоречиви явления в нея. Доколко децата ще проявят интерес към растенията и животните и дали ще имат правилно екологично отношение към тях, не зависи само от знанията на възпитателя, но и от методическия му подход. Отношението на възрастните към животните, растенията или към дейността на самото дете има важно значение за успеха на възпитателната работа. Децата винаги забелязват с каква грижливост се отнасят възрастните към животните как се радват на цветята и колко внимателно разглежда и наблюдава всичко, когато се разхожда в гората или по полето. Следователно, наред с прилагането на всички методи и мероприятия възпитателно действа и личният пример на възпитателя, неговото отношение към природата.

Човекът и природата – това е актуалният въпрос на нашето съвремие. Възрастните, респективно педагозите, трябва да осъзнаят истината за значението на екологичната култура и да възпитават в това отношение децата. Малките могат да израснат сигурни приятели на природата само тогава, когато са убедени в ценността на всичко живо и неживо в нея.

Формирането на екологично съзнание у децата може да се реализира при наличието на стабилна природозащитна подготовка на педагога. Това предполага добри резултати в работата. Само убеденият в значимостта на екологичния проблем специалист може да формира у подрастващите трайна потребност от опазване на околната среда. Той трябва да откликне на желанието на децата да бъдат по-често сред природата. Отношението на личността към природата зависи от неговото съзнание. А екологичното съзнание се изгражда от неговото детство до края на живота му. Връзката човек – общество – природа има биологичен, икономически, политически, здравен и педагогически аспект на изследване.

Съществуват психологически условия за развитие на екологично самосъзнание у учениците в първи клас и несъобразяването с това  може да се окаже неефективно в стремежа за формиране на екологичната им култура. Игровото взаимодействие е водещо при развитието на структурните компоненти на самосъзнанието като себеразбиране, самоотношение и саморегулация. Те представляват важна психологическа предпоставка и условие за цялостното развитие на самосъзнанието, в това число и на екологичното самосъзнание. Плавният преход от преобладаващите игрови дейностите в детската градина и дейностите в училище може да бъде успешно осъществен именно с използването на екологически игри като метод за формиране на екологосъобразно поведение у учениците от първи клас.

Игровото взаимодействие може да се окаже водещо при развитието на структурните компоненти на самосъзнанието като себеразбиране, самоотношение и саморегулация. Те представляват важна психологическа предпоставка и условие за цялостното развитие на самосъзнанието, в това число и на екологичното самосъзнание.

Интерес в тази насока представлява  подхода и системата на Джозеф Корнел „Потокът на знания”, чиято цел е да предостави на всеки участник в образованието за природата истински въодушевяващ личността опит за общуване с природата и споделяме идеите за методиката на игрово взаимодействие, основано на събуждане на ентусиазма и вдъхновението от непосредственото общуване, тъй като то в най- голяма степен съответства на психо- физиологичното развитие на човека в етапа на детството.

Днес пред човечеството стоят за решаване на два кардинални проблема с еднакви крайни цели: предотвратяване на войната и екологичния кризис (нарушеното екологично равновесие).

Екологията, започнала развитието си като частна биологична наука, изучаваща взаимодействието между организма и обкръжаващата го среда, днес тя е прераснала в глобална наука, в която на пръв план излиза околната среда. Глобалният характер на екологичните проблеми на съвременния етап създаде условия да се заговори за “екологизация” в много области от сферата на човешката дейност. При това екологията все по-рядко се разглежда като част от биологичната наука, а като комплексна такава.

Жизнено важно е екологичното мислене да стане непременна част от мисленето на младото поколение. Това разбиране трябва да бъде основа на вузовете за екологичната подготовка на учителите, на които принадлежи важната роля в просветната работа сред подрастващите поколения в областта на екологията и опазване на природната среда.

Настоящата разработка показва технологии, разработени и тествани в практиката, които  могат да се използва за оптимизиране процеса на екологично образование и възпитание, с цел формиране на екологично съзнание. В нея са описани игрови методи, форми  средства за формиране на екологично съзнание като частица от общата култура на личността.

Глобалният проблем със замърсяването на околната среда стои пред нас и нашите деца, те трябва да бъдат подготвени за това и нека началното училище даде своят принос за това.

При написване на дипломната работа са използвани много източници и трудове на наши и чужди автори.

Предварително благодаря на всички, които ще отправят критични забележки и съвети за подобряване структурата и съдържанието на настоящата дипломна работа.

Благодаря и на научния си ръководител – проф. дпн Елка Янакиева от Югозападен университет „Неофит Рилски” гр. Благоевград за съветите и конкретната помощ,  оказана ми при написване на основните раздели на дипломната работа. В нея са представени авторски тестове, разработени от Елка Янакиева за диагностика на отношенията на детето  с различни сфери на заобикалящата го среда, преди всичко природна.